Пиесата „Едуард II“ на Кристофър Марлоу излиза за първи път на български

За първи път на български език излиза превод на пиесата „Едуард II“ на един от най-ярките Шекспирови съвременници – английският драматург Кристофър Марлоу. Пиесата засяга актуалната тема за овластените и властта, която поражда редица дебати и днес.

 

Кристофър Марлоу (1564-1593) е роден в Кентърбъри, Англия. Макар и от бедно семейство, той получава магистърска степен в Университета на Кеймбридж и през 1587 г. започва да пише пиеси като професионален драматург. Някои изследователи подкрепят тезата, че Марлоу е бил протеже на ръководителя на тайната служба на кралица Елизабет I сър Томас Уолсингам. През 1593 г. тайният съвет на кралицата го призовава по обвинения в содомия, богохулство и атеизъм.

 

 

За да спаси своя приятел, Уолсингам инсценира убийството на Марлоу в Детфорд и организира неговото бягство отвъд Ламанша. Смята се, че във Франция младият драматург пише пиеси от името на Уилям Шекспир, който по това време е второразреден актьор от трупата на театър „Глобус“, твърди британският журналист Калвин Хофман в своята книга „Човекът, който беше Шекспир“, издадена през 1955 г.

 

Въпреки че хипотезата на Хофман остава недоказана, влиянието на Марлоу върху ранния, а и върху зрелия Шекспир e безспорен факт. Историческата драма „Едуард II“, посветена на средновековния английски владетел, изобразява сриването на мита за сакралността на краля. „Едуард II“ поставя на преден план някои от наболелите и в наши дни проблеми – този за публичното и личното, за природата на властта и за овластените. За корицата на настоящото издание е използвана снимка на изображението на самия Едуард II в катедралата в Глостър, Великобритания.

 

„Едуард II“ е втора книга от поредицата „Шедьоври на английската поезия“, чието начало постави „Похищението на къдрицата“ на друг поетичен гений от Острова – класицистът Алекзандър Поуп.

Автор: Ралица Солакова